Причини за уртикария: Какво трябва да знаете?
Разберете основните причини за уртикария и как да разпознаете симптомите. Получете надеждна информация от Doctorix.bg и се консултирайте с дерматолог.
Причини за уртикария: Какво трябва да знаете?
Уртикарията, по-известна като копривна треска, е често срещано кожно състояние, което засяга хора от всички възрасти. Характеризира се с появата на сърбящи, зачервени и повдигнати обриви по кожата, които могат да вариват по размер и форма. Тези обриви, наречени уртикари, често се появяват внезапно и могат да изчезват и да се появяват отново на различни места по тялото. Въпреки че обикновено е безобидна и отшумява сама, уртикарията може да бъде изключително дразнеща и да влоши качеството на живот. Разбирането на причините за уртикария е първата стъпка към ефективното ѝ управление и предотвратяване. В тази статия ще разгледаме подробно различните фактори, които могат да предизвикат това състояние, и какво трябва да знаете, за да се справите с него.
Уртикарията е реакция на кожата, при която от мастоцитите (специализирани клетки в кожата) се освобождава хистамин и други химични медиатори. Тези вещества водят до разширяване на кръвоносните съдове и изтичане на течност в околните тъкани, което причинява характерните подутини и сърбеж. Уртикарията може да бъде остра (продължаваща по-малко от шест седмици) или хронична (продължаваща повече от шест седмици).
Острата уртикария е най-често срещаният вид и обикновено е свързана с конкретен тригер. Ето някои от най-честите причини:
Една от най-известните причини за остра уртикария са алергичните реакции. Те възникват, когато имунната система реагира прекомерно на безвредни вещества, които възприема като заплаха.
Храни: Някои храни са известни алергени, които могат да предизвикат уртикария. Сред тях са фъстъци, ядки, мляко, яйца, соя, пшеница, риба и морски дарове. Реакцията може да настъпи минути или часове след консумация. За да се установи връзка, често се налагат подробни анализи на кръвни изследвания за специфични антитела. Медикаменти: Много лекарства могат да предизвикат уртикария като страничен ефект. Най-често това са антибиотици (особено пеницилин), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) като аспирин и ибупрофен, както и някои диуретици и опиоиди. Важно е да се обсъдят всички приемани медикаменти с лекуващия лекар или фармацевт. Ухапвания от насекоми: Ухапвания от пчели, оси, мравки или комари могат да предизвикат локализирана или генерализирана уртикария при чувствителни индивиди. Латекс: Контактният дерматит, причинен от латекс, може да се прояви и като уртикария при някои хора. Домашни любимци: Косми, пърхот и слюнка от домашни любимци също могат да бъдат алергени.
Инфекциите са друга водеща причина за остра уртикария, особено при деца. Те могат да бъдат:
Вирусни инфекции: Настинки, грип, мононуклеоза, хепатит и дори COVID-19 могат да предизвикат уртикария като част от имунния отговор на организма. При съмнение за такива инфекции, лекарят може да назначи допълнителни анализи на лабораторен доклад. Бактериални инфекции: Стрептококови инфекции (например фарингит), инфекции на пикочните пътища и други бактериални състояния могат да бъдат свързани с появата на уртикария. Паразитни инфекции: В редки случаи, паразити като глисти могат да предизвикат уртикария.
Някои хора развиват уртикария в отговор на физически стимули. Тези състояния се наричат физическа уртикария и включват:
Дермографизъм: Появява се при натиск или надраскване на кожата. Студова уртикария: Реакция на студ, включително студен въздух, вода или храни. Може да бъде опасна, ако засегне големи участъци от тялото или гърлото след поглъщане на студени напитки. Холинергична уртикария: Предизвиква се от повишаване на телесната температура, например при физически упражнения, горещ душ, стрес или треска. Слънчева уртикария: Реакция на излагане на слънчева светлина. Налягане: Уртикария, предизвикана от продължителен натиск върху кожата, например от тесни дрехи или седене. Вибрации: В редки случаи, вибрациите могат да предизвикат уртикария.
Когато уртикарията продължава повече от шест седмици, тя се определя като хронична. В много от тези случаи причината остава неясна и състоянието се нарича хронична идиопатична уртикария (ХИУ) или хронична спонтанна уртикария (ХСУ).
Приблизително половината от случаите на хронична уртикария са автоимунни. Това означава, че имунната система атакува собствените си клетки, включително мастоцитите или рецепторите за хистамин. Автоимунната уртикария често е свързана с други автоимунни състояния, като: